От цепещото главоболие до разбитото сърце – болката се проявява в десетки физически манифестации през целия ни живот. Ясно е защо изследването на нейния генезис и методите за лекуването й интересуват всеки медицински специалист. Невъзможно е да мислим съвременната медицина без покорителите на болката - анестезиолозите и анестезиологичните сестри.
Какво ни разказва историята? В опитите си да облекчи болката човечеството прибягва до всевъзможни експериментални методи като поглъщане на етанол или компресиране на сънната артерия. Развитието на медицината изисква все по-ефективни и безопасни методи на обезболяване. През Просвещението (1772 г.) Джоузеф Прийстли открива диазотния оксид, който познаваме още като “райски газ”. Веществото се характеризира с два отличителни ефекта – еуфория и аналгезия. Идеята на Прийстли не е посрещната с приемственост и развитието на метода му претърпява временен застой. По-късно – през 1844 г. в Хартфорд, Кънектикът, Гарднър Куинси Колтън прави демонстрация с инхалиране на диазотен оксид в пътуващото си шоу. По време на представлението неговият асистент наранява коляното си, без да изпитва никаква болка. В публиката – на точното място и в точното време – го очаква зъболекарят Хорас Уелс. Уелс дълги години търси лек за облекчаване на пациентите си след екстракция на изгнили зъби. Незабавно изпробвайки новопридобитото си знание, докторът стига до разочароващо заключение – пациентът проплаква от болка след процедурата. Това означава, че е необходим друг, по-силен агент. Уилям Мортън, който работи съвместно с Хорас Уелс, разработва нов метод за обезболяване. При него се прилага инхалация с етер. В началото Мортън тества идеята си върху животни, включително върху любимото си куче. Методът му дава обнадеждаващи резултати. На 16-ти октомври 1846 г. в Масачузетската болница в Бостън пред професионална публика от медици Мортън провежда впечатляваща демонстрация. Той успешно обезболява с етерна инхалация пациент на име Гилбърт Абот, който подлежи на хирургична манипулация с цел отстраняване на тумор от врата. Приложеното обезболяване е изключително успешно, а демонстрацията впечатлява професионалната общност. Така десетилетия по-късно на същата дата отбелязваме Международният ден на анестезиолога, който също така съвпада със Световния ден на рестартиране на сърцето. В Европа един от първите специалисти по анестезиология е лондонският физиолог Джон Сноу (всякаква прилика с измислени герои е случайна). Той придобива популярност, след като администрира инхалацията на хлороформ чрез сатенена кърпичка за кралица Виктория при раждането на принц Леополд и принцеса Беатрис. Провокиран от напредъка в науката и нуждата на българския народ от пълноценно и съвременно лечение, на 22 ноември 1968 г. Медицинският университет в София основава катедрата по Анестезиология и интензивно лечение. Тази година катедрата навършва 54 години от създаването си.
Тук приключваме с урока по история, за да изкажем благодарността си към специалистите, които ни водят през болката. Анестезиолозите не само ни приспиват и събуждат, те поддържат живота ни, докато сме в безсъзнание. Както гласи популярният анекдот, са единствените хора освен майките ни, които наистина се интересуват кога сме се хранили за последно. Драги анестезиолози и анестезиологични сестри – бъдете здрави, влюбени в професията и нека броят на събужданията винаги да е равен на броя на заспиванията.
Comments